Преди да Ви се представя накратко и да Ви споделя нещо
важно, искам първо да изразя подкрепата си към Юлия и семейството й; да изкажа благодарности
към всички нейни роднини, приятели, колеги и изобщо всички хора, които дариха
кръв, които всеки ден се молят за нея, които
оказват морална подкрепа и са съпричастни към този случай до момента. Разбира
се, не на последно място, искам да благодаря и на целия екип на болница „Дева
Мария”, както и на всички специалисти извън тази болница, които вече 17 дни
правят всичко възможно, за да върнат Юлия към живот. Огромно - БЛАГОДАРЯ.
Казвам се Бисер Бойчев и съм баща на три дъщери. Съпругата
ми е молдованка и като момиче е имала подобен синдром, като този на Юлия.
Когато на 25.03.2014г. видях във Фейсбук призива на моя позната за даряване на
кръв, изобщо не се замислих и макар, че
беше вече 17ч. тръгнах към центъра за кръводаряване в Бургас. Това, което видях
там ме накара да заплача (като се постарах никой да не го забележи) и да се
почуствам горд българин... - имаше поне 15-20 човека - млади и стари, мъже и
жени, които се бяха отзовали на този зов - да дарят кръв за напълно непозната
жена, с цел да бъде спасен нейния живот. Дори имаше момичета, които убеждаваха
служителите от кръвния център, че са по-тежки от 50кг., само за да не ги
върнат... Наистина това беше трогателен момент, който не може да не разчуства
човек. Всички стояха прави в очакване на реда си да дарят кръв за Юлия,
независимо, че не всички щяха да минат до 18:30ч. Цареше спокойствие и взаимна
подкрепа, както и едно невероятно чув
ство на единство и съпричастност - все неща,
които липсват през последните години в нашата политическа действителност и ежедневие.
Вечерта на същия ден направих специален сеанс за спиране на
кръвотечението. И всеки ден от тогава се моля за нейното оздравяване и
завръщането й от Духовния свят, там където обитават духовете на починалите и на хората в кома.
На всички, които са
съпричастни към случая с Юлия искам да споделя нещо, което ми се случи през
последните три дни (7, 8 и 9-ти март). Беше ми трудно да взема това решение (да
споделя публично тези неща) и бих предпочел да продължа да си се моля незабележимо,
но мисля че това което ми се показва и почуствах е много важно, не само за Юлия
и семейството й, но и за цяла България.
Вече три поредни нощи,
без часовник и предварителна нагласа, някъде около 3:30ч. нещо сякаш ме разтърсва
и събужда, и една мисъл от филма „Списъкът на Шиндлер” натрапчиво изплува в съзнанието ми – „Който спаси един човешки живот, спасява
целия свят!” (Талмуда), само че в различни вариации – „Спасявайки Юлия, спасяваме България!”, „Да се обединим за спасяването на Юлия, което
ще доведе и до спасяването на България!” , „Животът на Юлия е равностоен на
цяла България, на цялата Вселена!” и т.н.
В случая това, което чувствам вътрешно и ми се показва по
някакъв мистичен начин – събуждането, завръщането, изцелението на Юлия, е
свързано съответно с възстановяването, спасението на България, но то изисква нашето сърдечно обединение (без
значение на възраст, пол, религия и етнос), нашите молитви, пост и покаяние – всеки
еди от нас за своите индивидуални, семейни и родови грехове, а за България – за
националните грехове!
Искам да призова
всички, които ще приемат това на сериозно – нека да инициираме кампания за
мобилизация на колкото се може повече наши сънародници (в България и извън нея)
към тази кауза – СЪБУЖДАНЕТО НА ЮЛИЯ (сиреч излизането й от кома)
А ето и условието (Националната кампания) в подкрепа на
Юлия:
- 12 минути молитва, в 23ч., със запалена на прозореца свещ – за Юлия, за семейството й, за медицинския персонал, за нашите лични и семейни грехове и т.н.
- 21 минути четене на Библията или друга свещена книга (литература) – за всеки според неговата вяра и убеждения.
- Верижен, еднодневен (24 часа) пълен пост (т.е. само на вода) – всеки да си избере един ден от седмицата (примерно: всеки вторник с начало полунощ), като идеята е всички дни от седмицата да са покрити от по няколко човека и така да се получи една човешка верига от хора, които постят и се молят по едно и също време всеки ден, до излизането на Юлия от кома!
Това, което трябва да предложим няма да е лесно и ще бъдем
предизвикани по най-различни начини, за да не го правим, но решимостта , отдадеността
и единството ще бъдат от решаващо значение.
Моля всеки да прочете, разкаже и сподели това послание със
своите приятели и ако имате други идеи и предложения, не се колебайте да ги
споделите.
С уважение:
Бисер Бойчев
П.С. – за всеки, който не е запознат със случая, може да
потърси информация от Фейсбук страницата на болница „Дева Мария” или други информационни
източници след 23-24 март.
Няма коментари:
Публикуване на коментар