Украйна не е наш проблем???

Аз не съм украинец, но създателите на видеото поместено по-надолу са украинци и то би трябвало да ни накара да се почустваме поне за малко, че и ние сме такива. Горещо Ви препоръчвам да го гледате и да го споделите с Вашите приятели, с Вашите представители в българския парламент, да го изпратите до правителството и институциите, и изобщо до всички, от които зависи тази чудовищна трагедия в Украйна да спре.

Формално погледнато - това не е наш проблем. Наблюдавайки отстрани и безучастно, нашата колективна апатия, бездействие и безотговорност могат да станат причина за смъртта на още повече хора... Но нашият колективен глас може и трябва да бъде чут; той може да бъде част от решението на проблема.

Ако ние като европейци покажем по-силна подкрепа на украинския народ, в стремежа им за свобода и демокрация, отколкото желанието на Русия за контрол, то политическото послание от това ще се усети неминуемо! Този клип, за разлика от милионите клипове в интернет - показващи най-безумни екстравагантности - със сигурност е един прост, но мощен начин на съобщение и въздействие. Усилията на хората, които са го направили, няма да са отишли напразно, ако ние направим всичко възможно колкото може повече хора да видят това послание и ако то се появи в колкото се може повече новинарски емисии.

Аз съм българин. По стечение на съдбата, моята съпруга е 1/2 украинка и 1/2 румънка, по паспорт е молдованка, но има българска лична карта. Трите ни дъщери по паспорт са българки, но математически погледнато в тялото им тече 1/4 украинска, 1/4 румънска и 1/2 българска кръв... Какви тогава са нашите деца всъщност? За какви какви граници и за какъв национализъм говорим тогава... Целият свят вече се е превърнал в е едно глобално семейство и понеже Бог е нашият родител - всички ние сме братя и сестри... Тогава можем ли да кажем, че това, което става с нашите братя и сестри в Украйна, не ни интересува и не е наш проблем???

Момичето от клипа е смело и нейното послание е ясно. Аз се надявам, че то ще ни развълнува и ще ни накара да предприемем правилните действия. Като същевременно се моля в бъдеще нашите деца да не трябва да отправят такива послания.

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/Hvds2AIiWLA" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

141 години от гибелта на Васил Левски – символът на безусловната любов и преданост към Отечеството.

Днес по традиция ще има тържествени церемонии, на които ще се държат високопарни речи; ще поднасяме венци и цветя; ще коленичим и ще сведем глава в знак на признателност и благодарност пред подвига и саможертвата на най-великия българин. До колко обаче неговите завети са станали част от самите нас? Реализирахме ли мечтата му за СВЯТА и ЧИСТА РЕПУБЛИКА? Каква е реалността днес? Имаме ли повод за гордост?

Обикновено неговият портрет краси кабинетите на кметове, министри, депутати, президента и всякакви държавни люде, които по този начин най-вероятно искат да покажат, че ЛЕВСКИ е техен кумир и идеал. Но така  ли е в действителност?

Проницателният му поглед е вперен в техните гърбове и нашите лица в очакване на отговор на въпроса му  – НАРОДЕ ???? Със сигурност той ни гледа някъде отгоре и едва ли е щастлив от това, което наблюдава да се случва днес в неговото и наше мило Отечество.

Какво можем да му отговорим? Всички ние, целокупния български народ, заедно с политиците и държавниците. На фона на всичко, което става около нас през последните години, нека поне днес да не казваме дежурните високопарни думи, а да помълчим, да се помолим, да посипем главите си с пепел и да помолим за прошка Апостола и всички онези, знайни и незнайни герои, които са дали живота си за нашата свобода.

Съжаляваме, виновни сме, разкайваме се, прости ни, Дяконе.  Не, не, това не са думи, които политиците могат да изрекат в днешния ден. В техния речник няма такива понятия. Всъщност трябва да ги изречем всички ние, гражданите, защото ние сме отговорни за това, което сме и за това, което става около нас. Виновни сме всички, без изключение... За това, че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма, БЕЗБОЖИЕТО и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от ПРЕЧИСТВАНЕ и ПОКАЯНИЕ, ако искаме нещо да се промени в БЪЛГАРИЯ към по-добро. 

За появата на Граждански Форум "Кауза-БГ"

"Никога не се съмнявайте, че една малка група сериозни, целеустремени граждани може да промени света, всъщност те са единствените, които някога са го правили"

Добре дошли в блога на Граждански Форум "Кауза-БГ". Той се явява естествено продължение на два други локални (местни) блога: "Кауза-БГ" - Местна Инициативна Група от община Първомай и ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ ПЪРВОМАЙ, които бяха започнати през 2007 и 2011 година с определена цел - да активизират гражданското общество в община Първомай. Тези от Вас, които се интересуват, могат да ги прегледат, да се запознаят с тематиката им и да разберат за какво е ставало въпрос в тях.

Водени от мисълта, че "Злото се разпространява тогава, когато добрите хора не правят нищо", нашата КАУЗА е да работим за благото на България, за да не ни е срам по-късно, когато нашите деца пораснат и ни попитат - "Вие къде бяхте тогава и защо не направихте нещо по въпроса..." 

Граждански Форум “Кауза-БГ” е неформално и засега виртуално сдружение с идеална цел в обществена полза на български граждани, които все още не са забегнали в чужбина да търсят щастие и препитание и напук на всичко – цинизма, фалша, лъжата, лицемерието, корупцията, демагогията и какво ли още не – са все още тук, в България – за добро или за лошо. Нашата скромна цел е да стимулираме мисленето и общуването между сънародниците ни, останали засега в България, но най-вече сред младите хора, защото те са “бъдещето на нацията” - поне така казват в своите патетични обръщения по различни поводи “обиграните политици”, които обаче се интересуват най-вече за собственото си бъдеще и благополучие, но не и за това на своите съграждани или сънародници.

Изхождайки от виждането “да мислим глобално, а да действаме локално”, нашата втора цел е да предизвикаме една “тиха революция” в съзнанието, която единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота около нас – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – ПРОМЯНА в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално!

В какво се е изразява промяната през последните 25 години на преход от тоталитаризъм към демокрация? Такава ли е България - ЧИСТА и СВЯТА РЕПУБЛИКА - каквато си я представяха Дякона,българските възрожденци,будители и революционери? Реализирани ли са техните мечти и идеали? Какви са нашите мечти и идеали? Как се чувстват сега те и всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата и независимостта на нашата Родина и какво ли щяха да ни попитат, ако можеха, виждайки незавидната ситуация, в която се намира БЪЛГАРИЯ днес? Откъде идваме, къде сме в момента и накъде отиваме или искаме да отидем? Какво харесвам или не харесвам у днешните политици? Защо гласувам или не гласувам и какво би ме накарало да гласувам? Защо искам да напусна България или какво ме задържа тук все още… Има ли изход от кризата? Тези и много други подобни въпроси ще бъдат поставени, дебатирани и разрешавани, доколкото е по силите ни.

НАРОДЕ??? - написа преди повече от 140 години Васил Левски. Въпросът е риторичен и може да означава много и различни неща, някои от които може би са - Събуди се! Осъзнай се! Вземи се в ръцете си! Действай!... 

Преди да кажем нещо или да тръгнем накъдето и да било, нека поне за малко да се замислим за морала, ценностите и идеалите… в политиката, в бизнеса, в живота…, тоест за всичко което е около нас и в нас самите…, с което сме свикнали и срещу което се борим…, което обичаме и което мразим…, с което сме приспали удобно съвестта си, но и което се опитва да ни разтърси здраво, за да ни извади от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни… Защото имаме нужда от ПРЕЧИСТВАНЕ, ПОКАЯНИЕ, ПРОМЯНА - всеки един от нас, без изключение.