141 години от гибелта на Васил Левски – символът на безусловната любов и преданост към Отечеството.

Днес по традиция ще има тържествени церемонии, на които ще се държат високопарни речи; ще поднасяме венци и цветя; ще коленичим и ще сведем глава в знак на признателност и благодарност пред подвига и саможертвата на най-великия българин. До колко обаче неговите завети са станали част от самите нас? Реализирахме ли мечтата му за СВЯТА и ЧИСТА РЕПУБЛИКА? Каква е реалността днес? Имаме ли повод за гордост?

Обикновено неговият портрет краси кабинетите на кметове, министри, депутати, президента и всякакви държавни люде, които по този начин най-вероятно искат да покажат, че ЛЕВСКИ е техен кумир и идеал. Но така  ли е в действителност?

Проницателният му поглед е вперен в техните гърбове и нашите лица в очакване на отговор на въпроса му  – НАРОДЕ ???? Със сигурност той ни гледа някъде отгоре и едва ли е щастлив от това, което наблюдава да се случва днес в неговото и наше мило Отечество.

Какво можем да му отговорим? Всички ние, целокупния български народ, заедно с политиците и държавниците. На фона на всичко, което става около нас през последните години, нека поне днес да не казваме дежурните високопарни думи, а да помълчим, да се помолим, да посипем главите си с пепел и да помолим за прошка Апостола и всички онези, знайни и незнайни герои, които са дали живота си за нашата свобода.

Съжаляваме, виновни сме, разкайваме се, прости ни, Дяконе.  Не, не, това не са думи, които политиците могат да изрекат в днешния ден. В техния речник няма такива понятия. Всъщност трябва да ги изречем всички ние, гражданите, защото ние сме отговорни за това, което сме и за това, което става около нас. Виновни сме всички, без изключение... За това, че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма, БЕЗБОЖИЕТО и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от ПРЕЧИСТВАНЕ и ПОКАЯНИЕ, ако искаме нещо да се промени в БЪЛГАРИЯ към по-добро.